разбил съм

Речник на българския език

1. разбил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разбил съм е производна форма на разбия (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. разбил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разбил съм е производна форма на разбия (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).