разбила

Речник на българския език

1. разбила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разбила е производна форма на разбия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разбила — мин. деят. св. прич. ж. р.

разбила е производна форма на разбия (мин. деят. св. прич. ж. р.).