разбило

Речник на българския език

1. разбило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разбило е производна форма на разбия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разбило — мин. деят. св. прич. ср. р.

разбило е производна форма на разбия (мин. деят. св. прич. ср. р.).