разбил

Речник на българския език

1. разбил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разбил е производна форма на разбия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разбил — мин. деят. св. прич. м. р.

разбил е производна форма на разбия (мин. деят. св. прич. м. р.).