разбил
1.
разбил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
разбил
е производна форма
на разбия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
разбил —
мин. деят. св. прич. м. р.
разбил
е производна форма
на разбия (мин. деят. св. прич. м. р.).