бил съм разбил

Речник на българския език

1. бил съм разбил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм разбил е производна форма на разбия (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).