разгромен

Речник на българския език

1. разгромѐн прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • разгрумен
  • ръзгромен
  • ръзгрумен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. раз-г-ро-мен
непълен член раз-г-ром-ния
пълен член раз-г-ром-ни-ят
ж. р. раз-г-ром-на
членувано раз-г-ром-на-та
ср. р. раз-г-ром-но
членувано раз-г-ром-но-то
мн. ч. раз-г-ром-ни
членувано раз-г-ром-ни-те

2. разгромен — мин. страд. прич. м. р.

разгромен е производна форма на разгромя (мин. страд. прич. м. р.).