смирените

Речник на българския език

1. смирените — мн. ч. членувано

смирените е производна форма на смирен (мн. ч. членувано).

2. смирените — мин. страд. прич. мн. ч. членувано

смирените е производна форма на смиря (мин. страд. прич. мн. ч. членувано).