класа

Речник на българския език

1. кла̀са съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. кла̀си, ж.
1. Обществена група, обединена от еднакво отношение към средствата за производство. Феодална класа. Работническа класа.
2. Категория на предмети или явления според качествеността им. Висока класа. Образование от висока класа. Тези обувки са от ниска класа.
3. Равнище на интелект, обноски, владеене на професия и др. Човек от висока класа. Писател от висока класа. Показвам класа. Футболист от най-висока класа.
4. Категория места според удобствата в превозно средство. Пътувам в първа класа.
От класа. — От висока класа. Той е професионалист от класа. Шивачка от класа.

Грешни изписвания (1)

  • класъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кла-са
членувано кла-са-та
мн.ч. кла-си
членувано кла-си-те
звателна форма

2. класа — ед. ч. непълен член

класа е производна форма на клас (ед. ч. непълен член).

3. класа — бройна форма

класа е производна форма на клас (бройна форма).