съсловие

Речник на българския език

съсло̀вие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. съсло̀вия, ср.
1. Исторически образувала се обществена група с определени права и задължения. Привилегировани съсловия. В съсловието на духовенството.
2. Група хора, обединени по общ признак (обикн. по професия). Учителско съсловие. Женско съсловие.
прил. съсло̀вен, съсло̀вна, съсло̀вно, мн. съсло̀вни.

Грешни изписвания (1)

  • сасловие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. със-ло-вие
членувано със-ло-ви-е-то
мн.ч. със-ло-вия
членувано със-ло-ви-я-та