есна̀ф
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. есна̀фи, м.
1. ист. Само ед. През Възраждането — местна организация на лицата от един занаят. Златарски еснаф.
2. Остар. Лице занаятчия, дребен собственик.
3. Пренебр. Духовно ограничен човек, затворен в кръга на битовите си интереси и на ежедневието си. Тоя град е пълен с еснафи.
прил. есна̀фски, есна̀фска, есна̀фско, мн. есна̀фски.
1. ист. Само ед. През Възраждането — местна организация на лицата от един занаят. Златарски еснаф.
2. Остар. Лице занаятчия, дребен собственик.
3. Пренебр. Духовно ограничен човек, затворен в кръга на битовите си интереси и на ежедневието си. Тоя град е пълен с еснафи.
прил. есна̀фски, есна̀фска, есна̀фско, мн. есна̀фски.
Синоними
Грешни изписвания (1)
- иснаф