еснафски

Речник на българския език

есна̀фски прилагателно име (тип 78) редактиране

Значение

вж. есна̀ф

Грешни изписвания (3)

  • еснафске
  • иснафске
  • иснафски

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ес-наф-с-ки
непълен член ес-наф-с-кия
пълен член ес-наф-с-ки-ят
ж. р. ес-наф-с-ка
членувано ес-наф-с-ка-та
ср. р. ес-наф-с-ко
членувано ес-наф-с-ко-то
мн. ч. ес-наф-с-ки
членувано ес-наф-с-ки-те