занаятчия

Речник на българския език

занаятчѝя съществително име, мъжки род (тип 39) редактиране

Значение

мн. занаятчѝи, м. Мъж, който владее и практикува занаят.

Грешни изписвания (3)

  • занъятчия
  • зънаятчия
  • зънъятчия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-на-ят-чия
непълен член за-на-ят-чи-я-та
пълен член за-на-ят-чи-я-та
мн.ч. за-на-ят-чии
членувано за-на-ят-чи-и-те
бройна форма за-на-ят-чии
звателна форма за-на-ят-чи-йо