рабо̀тник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. работници, м.
1. Човек, който работи, постоянно извършва някаква дейност, за да се прехранва. Социален работник. Научен работник. Работник в завод.
2. Човек, който е временно нает да извършва някаква дейност. Работници на къщата.
3. Работлив човек.прил. работнически, работническа, работническо, мн. работнически.
1. Човек, който работи, постоянно извършва някаква дейност, за да се прехранва. Социален работник. Научен работник. Работник в завод.
2. Човек, който е временно нает да извършва някаква дейност. Работници на къщата.
3. Работлив човек.прил. работнически, работническа, работническо, мн. работнически.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- работнек
- ръботнек
- ръботник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ра-бот-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | ра-бот-ни-ка | |
| пълен член | ра-бот-ни-кът | |
| мн.ч. | ра-бот-ни-ци | |
| членувано | ра-бот-ни-ци-те | |
| бройна форма | ра-бот-ни-ци | |
| звателна форма | ра-бот-ни-ко | |