майстор

Речник на българския език

ма̀йстор съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. ма̀йстори, м.
1. Лице, което владее добре професията си или някое изкуство. Майстор на словото.
2. Занаятчия, който е изучил добре занаят и има право да ръководи други.
3. Разг. Строителен работник, зидар.
4. Разг. Обръщение към работник.
прил. ма̀йсторски, ма̀йсторска, ма̀йсторско, мн. ма̀йсторски. Майсторска изработка.

Грешни изписвания (1)

  • майстур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. майс-тор
непълен член майс-то-ра
пълен член майс-то-рът
мн.ч. майс-то-ри
членувано майс-то-ри-те
бройна форма майс-то-ри
звателна форма майс-то-ре