служещ

Речник на българския език

1. слу̀жещ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

мн. служещи, същ. Лице, което е на служба (административна, помощна), не работник.

Синоними

Грешни изписвания (2)

  • служешт
  • служищ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. слу-жещ
непълен член слу-же-щия
пълен член слу-же-щи-ят
ж. р. слу-же-ща
членувано слу-же-ща-та
ср. р. слу-же-що
членувано слу-же-що-то
мн. ч. слу-же-щи
членувано слу-же-щи-те

2. служещ — сег. деят. прич. м. р.

служещ е производна форма на служа (сег. деят. прич. м. р.).