архивар

Речник на българския език

архива̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

архива̀рят, архива̀ря, мн. архива̀ри, м. Служител, който завежда архива в едно учреждение.
прил. архива̀рски, архива̀рска, архива̀рско, мн. архива̀рски.

Грешни изписвания (3)

  • архевар
  • ърхевар
  • ърхивар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ар-хи-вар
непълен член ар-хи-ва-ря
пълен член ар-хи-ва-рят
мн.ч. ар-хи-ва-ри
членувано ар-хи-ва-ри-те
бройна форма ар-хи-ва-ри
звателна форма ар-хи-ва-рю