секрета̀р
—
съществително име, мъжки род
(тип 31a)
Значение
секретарят, секретаря, мн. секретари, м.
1. Служител, който завежда деловата работа на учреждение или на отделно лице.
2. Лице, което води протокол на събрание и др.
3. Избираем ръководител на организация.
4. Разг. Записваща апаратура, която се включва към телефонен апарат, за да регистрира обажданията в отсъствието на собственика; телефонен секретар.прил. секретарски, секретарска, секретарско, мн. секретарски.
1. Служител, който завежда деловата работа на учреждение или на отделно лице.
2. Лице, което води протокол на събрание и др.
3. Избираем ръководител на организация.
4. Разг. Записваща апаратура, която се включва към телефонен апарат, за да регистрира обажданията в отсъствието на собственика; телефонен секретар.прил. секретарски, секретарска, секретарско, мн. секретарски.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- секритар
- сикретар
- сикритар
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | сек-ре-тар | |
|---|---|---|
| непълен член | сек-ре-та-ря | |
| пълен член | сек-ре-та-рят | |
| мн.ч. | сек-ре-та-ри | |
| членувано | сек-ре-та-ри-те | |
| бройна форма | сек-ре-та-ри | |
| звателна форма | сек-ре-та-рю | |