писар

Речник на българския език

пѝсар съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

пѝсарят, пѝсаря, мн. пѝсари, м. Остар. Служител, който се занимава със служебната преписка.

Грешни изписвания (1)

  • писър

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пи-сар
непълен член пи-са-ря
пълен член пи-са-рят
мн.ч. пи-са-ри
членувано пи-са-ри-те
бройна форма пи-са-ри
звателна форма пи-са-рю