протоколист

Речник на българския език

протоколѝст съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • протокулист
  • протуколист
  • протукулист
  • прутоколист
  • прутокулист
  • прутуколист
  • прутукулист

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-то-ко-лист
непълен член про-то-ко-лис-та
пълен член про-то-ко-лис-тът
мн.ч. про-то-ко-лис-ти
членувано про-то-ко-лис-ти-те
бройна форма про-то-ко-лис-та
звателна форма