служѝтел
—
съществително име, мъжки род
(тип 31a)
Значение
служителят, служителя, мн. служители, м.
1. Лице, което заема служба в учреждение; служещ.
2. Прен. Лице, което работи или служи (на човек, на идея). Служител на просветата. Служител на родината. Божи служител.
3. Остар. Прислужник. Служител в училището.
1. Лице, което заема служба в учреждение; служещ.
2. Прен. Лице, което работи или служи (на човек, на идея). Служител на просветата. Служител на родината. Божи служител.
3. Остар. Прислужник. Служител в училището.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- сложител
- сложитил
- служитил
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | слу-жи-тел | |
|---|---|---|
| непълен член | слу-жи-те-ля | |
| пълен член | слу-жи-те-лят | |
| мн.ч. | слу-жи-те-ли | |
| членувано | слу-жи-те-ли-те | |
| бройна форма | слу-жи-те-ли | |
| звателна форма | слу-жи-те-лю | |