чино̀вник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. чино̀вници, м.
1. Държавен служител, който не извършва физическа работа, а обикн. обработва документи.
2. Прен. Пренебр. Бюрократ, бездушен служител.
прил. чино̀внически, чино̀вническа, чино̀вническо, мн. чино̀внически. Чиновническа работа.
1. Държавен служител, който не извършва физическа работа, а обикн. обработва документи.
2. Прен. Пренебр. Бюрократ, бездушен служител.
прил. чино̀внически, чино̀вническа, чино̀вническо, мн. чино̀внически. Чиновническа работа.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- ченовнек
- ченовник
- чиновнек
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | чи-нов-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | чи-нов-ни-ка | |
| пълен член | чи-нов-ни-кът | |
| мн.ч. | чи-нов-ни-ци | |
| членувано | чи-нов-ни-ци-те | |
| бройна форма | чи-нов-ни-ци | |
| звателна форма | чи-нов-ни-ко | |