прислужник

Речник на българския език

прислу̀жник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. прислужници, м. Лице, чиято работа е да обслужва домакинството в частен дом или да чисти, мете в учреждение,предприятие.

Грешни изписвания (3)

  • преслужнек
  • преслужник
  • прислужнек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прис-луж-ник
непълен член прис-луж-ни-ка
пълен член прис-луж-ни-кът
мн.ч. прис-луж-ни-ци
членувано прис-луж-ни-ци-те
бройна форма прис-луж-ни-ци
звателна форма прис-луж-ни-ко