слуга

Речник на българския език

слуга̀ — съществително име, мъжки род (тип 38) редактиране

Значение

мн. слуги, м.
1. Лице, наето срещу заплащане да върши домашна или полска работа; прислужник, наемник. Той има двама слуги.
2. Прен. Който служи раболепно и всеотдайно на друг; който е безпрекословно съгласен, покорен. Слуга на жена си. Слуга на директора.
3. Прен. Който работи за чужди интереси. Слуги на великите държави. Слуга на двама господари.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • слога
  • слогъ
  • слугъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. слу-га
непълен член слу-га-та
пълен член слу-га-та
мн.ч. слу-ги
членувано слу-ги-те
бройна форма слу-ги
звателна форма слу-га

Връзки