ратай

Речник на българския език

рата̀й — съществително име, мъжки род (тип 32a) редактиране

Значение

ратаят, ратая, мн. ратаи, м. Слуга, който работи земеделска работа, но помага и вкъщи.прил. ратайски, ратайска, ратайско, мн. ратайски. Ратайска участ.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • рътай

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ра-тай
непълен член ра-тая
пълен член ра-та-ят
мн.ч. ра-таи
членувано ра-та-и-те
бройна форма ра-таи
звателна форма ра-таю

Връзки