роб

робът, роба, мн. роби, м.
1. ист. В робовладелското общество — безправен човек, който се купува и продава като стока. Пазар за роби.
2. Потиснат, поробен от чужда държава човек. Българите не са вече роби на турците.
3. Прен. Безволев човек, който се е оставил във властта на някого или който се е поддал на страст, на порок, на увлечение и др. Роб на алкохола.
4. Пленник.
5. Прен. Безкрайно предан на някого или на нещо човек. Ваш покорен роб.

прил. робски, робска, робско, мн. робски.