крѐпостник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. крѐпостници, м. Истор. Крепостен селянин.
Грешни изписвания (7)
- крепоснек
- крепосник
- крепостнек
- крепуснек
- крепусник
- крепустнек
- крепустник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | кре-пос-т-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | кре-пос-т-ни-ка | |
| пълен член | кре-пос-т-ни-кът | |
| мн.ч. | кре-пос-т-ни-ци | |
| членувано | кре-пос-т-ни-ци-те | |
| бройна форма | кре-пос-т-ни-ци | |
| звателна форма | кре-пос-т-ни-ко | |