роба

Речник на българския език

1. ро̀ба — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. роби, ж. Дълга свободна домашна дреха с широки ръкави. мн. роби, ж. Диал. Ръчна количка за превозване на пясък, камъни, пръст и др. с едно колело.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • робъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ро-ба
членувано ро-ба-та
мн.ч. ро-би
членувано ро-би-те
звателна форма —

2. роба — ед. ч. непълен член

роба е производна форма на роб (ед. ч. непълен член).

Връзки