пеньоар

Речник на българския език

пеньоа̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. пеньоа̀ри, (два) пеньоа̀ра, м. Дълга женска домашна дреха.

Грешни изписвания (3)

  • пеньуар
  • пиньоар
  • пиньуар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пе-ньо-ар
непълен член пе-ньо-а-ра
пълен член пе-ньо-а-рът
мн.ч. пе-ньо-а-ри
членувано пе-ньо-а-ри-те
бройна форма пе-ньо-а-ра
звателна форма