трудещ

Речник на българския език

1. трудещ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • трудешт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. тру-дещ
непълен член тру-де-щия
пълен член тру-де-щи-ят
ж. р. тру-де-ща
членувано тру-де-ща-та
ср. р. тру-де-що
членувано тру-де-що-то
мн. ч. тру-де-щи
членувано тру-де-щи-те

2. трудещ — сег. деят. прич. м. р.

трудещ е производна форма на трудя се (сег. деят. прич. м. р.).