мяра

Речник на българския език

мя̀ра — съществително име, женски род (тип 43) редактиране

Значение

мн. мѐри, ж.
1. Начин за определяне на количество по приета единица; мярка.
2. ист. Съд за течности или зърнени храни.
3. Прен. Умереност, благоразумие, предел за осъществяване на нещо. Говори с мяра.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • мяръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мя-ра
членувано мя-ра-та
мн.ч. ме-ри
членувано ме-ри-те
звателна форма —

Връзки