дередже

Речник на българския език

дереджѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. дереджѐта, ср. Разг. Положение, състояние. Как стигна до това дередже?

Грешни изписвания (3)

  • деридже
  • диредже
  • диридже

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-ре-дже
членувано де-ре-дже-то
мн.ч. де-ре-дже-та
членувано де-ре-дже-та-та