конфигура̀ция
—
съществително име, женски род
(тип 47)
Значение
ж., само ед. Взаимно разположение на предмети или на техни части. Конфигурация на силите в парламента.
Грешни изписвания (47)
- конфегорацеа
- конфегорацеъ
- конфегорацея
- конфегорациа
- конфегорациъ
- конфегорация
- конфегурацеа
- конфегурацеъ
- конфегурацея
- конфегурациа
- конфегурациъ
- конфегурация
- конфигорацеа
- конфигорацеъ
- конфигорацея
- конфигорациа
- конфигорациъ
- конфигорация
- конфигурацеа
- конфигурацеъ
- конфигурацея
- конфигурациа
- конфигурациъ
- кунфегорацеа
- кунфегорацеъ
- кунфегорацея
- кунфегорациа
- кунфегорациъ
- кунфегорация
- кунфегурацеа
- кунфегурацеъ
- кунфегурацея
- кунфегурациа
- кунфегурациъ
- кунфегурация
- кунфигорацеа
- кунфигорацеъ
- кунфигорацея
- кунфигорациа
- кунфигорациъ
- кунфигорация
- кунфигурацеа
- кунфигурацеъ
- кунфигурацея
- кунфигурациа
- кунфигурациъ
- кунфигурация
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | кон-фи-гу-ра-ция | |
|---|---|---|
| членувано | кон-фи-гу-ра-ци-я-та | |
| мн.ч. | кон-фи-гу-ра-ции | |
| членувано | кон-фи-гу-ра-ци-и-те | |
| звателна форма | — | |