статуя

Речник на българския език

ста̀туя съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. ста̀туи, ж. Обемно художествено произведение, изсечено от мрамор, камък, издялано от дърво или отлято, което обикн. представлява човешка или животинска фигура или ансамбъл от фигури.

Грешни изписвания (3)

  • статоъ
  • статоя
  • статуъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ста-туя
членувано ста-ту-я-та
мн.ч. ста-туи
членувано ста-ту-и-те
звателна форма