знак

Речник на българския език

1. знак съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

зна̀кът, зна̀ка, мн. зна̀ци и зна̀кове, (два) зна̀ка, м. Възприеман със сетивата предмет, който съдържа указание за друг предмет, явление. Писмени знаци. Пътни знаци. Знак за внимание. Лош знак. Знак на съгласие.
В знак на. — Като израз на. В знак на уважение.
Зодиакален знак. — Название и условно изображение на всяко от съзвездията на зодиака.
Парични знаци. — Пари.
Препинателен знак. — Знак за смислово, интонационно и синтактично разчленяване на текст.
прил. зна̀ков, зна̀кова, зна̀ково, мн. зна̀кови.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. знак
непълен член зна-ка
пълен член зна-кът
мн.ч. зна-ко-ве
членувано зна-ко-ве-те
бройна форма зна-ка
звателна форма

2. знак съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

зна̀кът, зна̀ка, мн. зна̀ци и зна̀кове, (два) зна̀ка, м. Възприеман със сетивата предмет, който съдържа указание за друг предмет, явление. Писмени знаци. Пътни знаци. Знак за внимание. Лош знак. Знак на съгласие.
В знак на. — Като израз на. В знак на уважение.
Зодиакален знак. — Название и условно изображение на всяко от съзвездията на зодиака.
Парични знаци. — Пари.
Препинателен знак. — Знак за смислово, интонационно и синтактично разчленяване на текст.
прил. зна̀ков, зна̀кова, зна̀ково, мн. зна̀кови.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. знак
непълен член зна-ка
пълен член зна-кът
мн.ч. зна-ци
членувано зна-ци-те
бройна форма зна-ка
звателна форма