пътепоказа̀тел
—
съществително име, мъжки род
(тип 31)
Значение
пътепоказателят, пътепоказателя, мн. пътепоказатели, (два) пътепоказателя, м. Знак, надпис, който сочи накъде трябва да се върви, за да се стигне до определено място.
Грешни изписвания (31)
- патепоказател
- патепоказатил
- патепокъзател
- патепокъзатил
- патепуказател
- патепуказатил
- патепукъзател
- патепукъзатил
- патипоказател
- патипоказатил
- патипокъзател
- патипокъзатил
- патипуказател
- патипуказатил
- патипукъзател
- патипукъзатил
- пътепоказатил
- пътепокъзател
- пътепокъзатил
- пътепуказател
- пътепуказатил
- пътепукъзател
- пътепукъзатил
- пътипоказател
- пътипоказатил
- пътипокъзател
- пътипокъзатил
- пътипуказател
- пътипуказатил
- пътипукъзател
- пътипукъзатил
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | пъ-те-по-ка-за-тел | |
|---|---|---|
| непълен член | пъ-те-по-ка-за-те-ля | |
| пълен член | пъ-те-по-ка-за-те-лят | |
| мн.ч. | пъ-те-по-ка-за-те-ли | |
| членувано | пъ-те-по-ка-за-те-ли-те | |
| бройна форма | пъ-те-по-ка-за-те-ля | |
| звателна форма | — | |