табела

Речник на българския език

табѐла съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. табѐли, ж. Указателна дървена или метална плочка с надпис, знак и др.

Грешни изписвания (3)

  • табелъ
  • тъбела
  • тъбелъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. та-бе-ла
членувано та-бе-ла-та
мн.ч. та-бе-ли
членувано та-бе-ли-те
звателна форма