полѝчба
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. полѝчби, ж. Природен знак, по който се гадае, прогнозира; знамение, предзнаменование. Добра поличба.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- поличбъ
- пуличба
- пуличбъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | по-лич-ба | |
|---|---|---|
| членувано | по-лич-ба-та | |
| мн.ч. | по-лич-би | |
| членувано | по-лич-би-те | |
| звателна форма | — | |