прокоба

Речник на българския език

проко̀ба съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. прокоби, ж. Предзнаменование, предсказание за беда; лоша поличба.

Грешни изписвания (3)

  • прокобъ
  • прукоба
  • прукобъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-ко-ба
членувано про-ко-ба-та
мн.ч. про-ко-би
членувано про-ко-би-те
звателна форма