прокоби

Речник на българския език

1. прокоби — мн. ч.

прокоби е производна форма на прокоба (мн. ч.).

2. прокоби — сег. вр., 3 л., ед. ч.

прокоби е производна форма на прокобя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. прокоби — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

прокоби е производна форма на прокобя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. прокоби — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

прокоби е производна форма на прокобя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

5. прокоби — повелително наклонение, ед. ч.

прокоби е производна форма на прокобя (повелително наклонение, ед. ч.).