отпеча̀тък
—
съществително име, мъжки род
(тип 14)
Значение
мн. отпеча̀тъци, (два) отпеча̀тъка, м. 1. Следа, диря, която остава след нещо. Полицаят търсеше внимателно отпечатъци от пръсти.
2. Прен. Отличителна черта, следа, въздействие. Лицето му носи отпечатъка на бурен живот.
3. Отделно издаден екземпляр от статия, студия и др.
• Слагам отпечатък (върху нещо). — Оставям следи, въздействам.
2. Прен. Отличителна черта, следа, въздействие. Лицето му носи отпечатъка на бурен живот.
3. Отделно издаден екземпляр от статия, студия и др.
• Слагам отпечатък (върху нещо). — Оставям следи, въздействам.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- отпечатак
- отпичатак
- отпичатък
- утпечатак
- утпечатък
- утпичатак
- утпичатък
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | от-пе-ча-тък | |
|---|---|---|
| непълен член | от-пе-ча-тъ-ка | |
| пълен член | от-пе-ча-тъ-кът | |
| мн.ч. | от-пе-ча-тъ-ци | |
| членувано | от-пе-ча-тъ-ци-те | |
| бройна форма | от-пе-ча-тъ-ка | |
| звателна форма | — | |