щемпел

Речник на българския език

щѐмпел съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. щѐмпели, (два) щѐмпела, м. Клеймо (в 3 знач.); герб.

Грешни изписвания (3)

  • штемпел
  • штемпил
  • щемпил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. щем-пел
непълен член щем-пе-ла
пълен член щем-пе-лът
мн.ч. щем-пе-ли
членувано щем-пе-ли-те
бройна форма щем-пе-ла
звателна форма