герб

Речник на българския език

герб съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

гѐрбът, гѐрба, мн. гѐрбове, (два) гѐрба, м. Отличителен знак на държава, град, сдружение, учреждение и др., който се изобразява върху знамена, печати, монети, документи и др. Държавен герб.
прил. гѐрбов, гѐрбова, гѐрбово, мн. гѐрбови.

Грешни изписвания (1)

  • герп

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. герб
непълен член гер-ба
пълен член гер-бът
мн.ч. гер-бо-ве
членувано гер-бо-ве-те
бройна форма гер-ба
звателна форма