пломба

Речник на българския език

пло̀мба съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. пло̀мби, ж.
1. Твърд пълнеж, с който се затваря отвор в болен зъб. Златна пломба.
2. Оловна плочка с кръгла форма, върху която се поставя печат, показващ, че нещо не е отваряно. Пломбата на вагона е цяла.

Грешни изписвания (1)

  • пломбъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. плом-ба
членувано плом-ба-та
мн.ч. плом-би
членувано плом-би-те
звателна форма