отпечатъка

Речник на българския език

1. отпечатъка — ед. ч. непълен член

отпечатъка е производна форма на отпечатък (ед. ч. непълен член).

2. отпечатъка — бройна форма

отпечатъка е производна форма на отпечатък (бройна форма).