сигнал

Речник на българския език

сигна̀л съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. сигнали, (два) сигнала, м.
1. Условен знак за предаване на информация на разстояние. Светлинен сигнал. Радиосигнали.
2. Прен. Това, което служи като подтик за действие. Спорът послужи като сигнал за работа.
3. Прен. Това, което предупреждава, предизвестява опасност или нередност. Получихме сигнал за нарушенията на някои служители.

Грешни изписвания (1)

  • сегнал

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сиг-нал
непълен член сиг-на-ла
пълен член сиг-на-лът
мн.ч. сиг-на-ли
членувано сиг-на-ли-те
бройна форма сиг-на-ла
звателна форма