увод

Речник на българския език

у̀вод съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. у̀води, (два) у̀вода, м. Въведение, встъпителна част, предварителни обяснения към художествено или научно съчинение, на изложение и др. В увода са изложени причините за написване на съчинението.
прил. у̀воден, у̀водна, у̀водно, мн. у̀водни. Уводна лекция.

Грешни изписвания (2)

  • увот
  • увут

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. увод
непълен член уво-да
пълен член уво-дът
мн.ч. уво-ди
членувано уво-ди-те
бройна форма уво-да
звателна форма