пролог

Речник на българския език

про̀лог съществително име, мъжки род (тип 15) редактиране

Значение

мн. пролози, (два) пролога, м.
1. Къса въвеждаща част към научно или художествено произведение; предисловие, предговор, проглас.
2. Спец. В старобългарската литература — сборник с къси жития на светци.

Грешни изписвания (2)

  • пролок
  • пролук

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-лог
непълен член про-ло-га
пълен член про-ло-гът
мн.ч. про-ло-зи
членувано про-ло-зи-те
бройна форма про-ло-га
звателна форма