интродукция

Речник на българския език

интроду̀кция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. интроду̀кции, ж.
1. В музиката — въведение на музикално произведение.
2. Разг. Всякакъв вид въведение, увод.

Грешни изписвания (11)

  • интродукцеа
  • интродукцеъ
  • интродукцея
  • интродукциа
  • интродукциъ
  • интрудукцеа
  • интрудукцеъ
  • интрудукцея
  • интрудукциа
  • интрудукциъ
  • интрудукция

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-т-ро-дук-ция
членувано ин-т-ро-дук-ци-я-та
мн.ч. ин-т-ро-дук-ции
членувано ин-т-ро-дук-ци-и-те
звателна форма