предтеча

Речник на българския език

предтѐча съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. предтечи, м. Човек, който първи възвестява някаква идея или събитие; предвестник.

Грешни изписвания (3)

  • предтечъ
  • придтеча
  • придтечъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пред-те-ча
членувано пред-те-ча-та
мн.ч. пред-те-чи
членувано пред-те-чи-те
звателна форма