пратеник

Речник на българския език

пра̀теник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. пра̀теници, м. Човек, който се праща с някаква мисия някъде. Специален пратеник на ООН.
прил. пра̀тенически, пра̀теническа, пра̀теническо, мн. пра̀тенически.

Грешни изписвания (3)

  • пратенек
  • пратинек
  • пратиник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пра-те-ник
непълен член пра-те-ни-ка
пълен член пра-те-ни-кът
мн.ч. пра-те-ни-ци
членувано пра-те-ни-ци-те
бройна форма пра-те-ни-ци
звателна форма пра-те-ни-ко